Франц Халдер (Franz Halder) е бил военен деятел, генерал-полковник по време на нацисткия режим на Хитлер. Роден е на 30 юни 1884 година във военно семейство. Образованието си получава в Баварското военно училище, а през 1902 година постъпва в Баварския артилерийски полк. Две години по-късно е произведен в чин лейтенант, след успешното завършване на Военната академия.
По време на Първата световна война Франц Халдер служи в генералните щабове на сухопътните сили на Германия. За боеви заслуги е награждаван с орден ’’Железен кръст’’ в качеството си на капитан. В края на 1923 и началото на 1924 година командва батарея от 7-ми артилерийски полк (Лансбърг), а година по-късно е назначен в щаба на 7-ма дивизия (Мюнхен). През 1929 година работи в тъй наречения ’’отдел на Войсковото управление’’, зад чието име се е укривал Генералния щаб на Германия, поради забраните на Версайския договор. През 1931 година е началник-щаб на 6-ти военен окръг, обслужващ Мюнстер, а през 1934 година е назначен за командир на 7-ма дивизия.
В началото на Втората световна война кариерата на Франц Халдер е във възход. През 1937 година отговаря за подготовката на елитни нацистки офицери, а в края на същата година е назначен като заместник-главнокомандващ Генералния щаб на Хитлер. На 1 септември 1938 година е повишен и заема овакантеното място от генерал Л. Бек като главнокомандващ Генералния щаб на сухопътните сили на нацистка Германия.
Франц Халдер не споделял възгледите на Хитлер за войната, тъй като смятал,че Германия все още не е готова за водене на ефикасни бойни действия. През есента на 1938 година, заедно с бившия си началник генерал Л.Бек, организира заговор, чиято цел била отсраняването на фюрера от власт. Било планирано по време на Студенстката криза да бъде сменено нацисткото правителство, чрез военен преврат. Подписването на Мюнхенското споразумение през 1938 година осуетява този план.
След стартирането на експанзията в СССР, на Генералния щаб е възложено ръководството на военните действия на съветско-германския фронт, докато развитието на Западния фронт е оставено в ръцете на Върховното командване на Вермахта. На 24 септември 1942 година, след провала при битката за Москва, Франц Халдер е заменен от К. Цейтслер. През 1944 година Франц Халдер е арестуван по подозрение за участие в Юлския заговор и в края на същата година е изпратен в концлагера в Дахау.
След края на войната генерала участва активно като свидетел на Международния военен трибунал в Нюрнберг. През 1950 година публикува автобиографията си ’’Военен дневник’’, която съдържа подробни факти за действията на Вермахта в периода 1939-42 години. Животът на Франц Халдер приключва на 2 март 1972 година в Германия.
